Това не е просто един водевилен продавач на пържени картофи.
Това е погребалният агент на БСП, партията на баба ми и дядо ми, чиято съдба не ми е безразлична.
Най-старата, единствената, може би, системна партия в България.
Която уж се бореше за социална справедливост.
Този човек, известен и като Насо Натото, си е пожелал от Дядо Коледа да стане министър на отбраната.
В името на това си въжделение е готов да прегази конгресните решения на БСП да не се коалира с ГЕРБ.
И номерът минава, защото БСП отдавна не е на своите членове, а на ДПС.
БСП ще влезе в кабинета от името на ДПС - Ново начало, това е положението.
Предадена/продадена от същия този продавач - "Насо Натото".
Той предаде партията, както предаде председателката й Корнелия Нинова - жената, която го извлече от дълбоката провинция и му внуши, че е нещо повече от продавач на пържени картофи. Из бургаските кебапчийници.
Той е всичко онова, което БСП - идеологически и морално, не би трябвало да бъде: опортюнизъм, милитаризъм, джендър-анархизъм, реакционен неомарксизъм.
От другаря Благоев, другаря Димитров, другаря Живков, другаря Лилов, другаря Първанов - до другаря Зафиров?!
Огледален пожар, като в СДС.
Също харизан на Новото начало.
На мен лично ми е неудобно, като чета дитирамбите на Румен Христов, Александър Йорданов, Георги Марков и Евгений Михайлов за Пеевски.
Какво се случи, как стана така - само от беднотия ли, от суетност и кариеризъм или от нравствена мизерия?
Всъщност най-честно е да има само една партия - ДПС. Вероятно единствено автентичната, която няма да се продаде. Защото разполага с целия публичен ресурс да изкупи останалите.
