Днес изпратихме Калин Тодоров, бяхме малко, 79-80 приятели, а той заслужаваше повече аплодисменти, както през сълзи ни призова Соня Калинова Тодорова.
А тази вече моят приятел Иво Петров - пилота, ме върна в истината за поколението на Калин, за моето поколение и след мен, нищо че се топим, ние живяхме, отгледахме и възпитахме своите деца, те своите, ние не живяхме напразно.
Тази вечер от Иво научих, че първият космонавт на България навремето е принуден да се яви на курс за пилот на “Ан-12” и да управлява като втори пилот в "България Еър".
Първият космонавт генерал-майор Георги Иванов е принуден да кара курс и да управлява “Ан-12” като втори пилот.
….
Направих аналогия със себе си и своето семейство, когато през 1990 г. след защитата на дисертацията си по философия в Ленинградския държавен университет се завърнах в “променена” България, в която моят български научен ръководител проф. Петър Емил Митев бе останал без института си, служителката във ВАС, превърнала се от другарка в госпожа, натрапчиво се интересуваше марксистко-ленинска философия ли съм защитил, въпреки че тя бе завършила макаренковска педагогика.
Какво друго, освен да се преквалифицирам като бетонджия на метростанция “Вардар” в Метрострой.
Дойдоха други, правилно нарочени хора, поне така се представяха, Калин писа спомени, Георги Иванов стана втори пилот, аз лях бетон и после много неща, те бяха лоялни.
Днес сме в нищото.
Пламен ПАВЛОВ
