Покрай Панаира на книгата и радостта, че българите все пак още четат, се сетих, че същите тези четящи хора живеят в режима на безкнижниците.
Със съдбините им се разпореждат партийни "лидери", на чиито нощни шкафчета залежават кюлчета, "Винету", "Интимният дневник на Лена Бориславова" или "Размислите на Иван Кръстев".
Потресаващо е, че еманацията на декласирания дух и онтологичния разпад в лицето на българските политици предрешава пътя на модерна България в толкова опасни и размирни времена.
Нискочели, слабоинтелигентни, комплексирани, изтъкани от страхове и разяздащ душата инстинкт за самосъхранение - поради хронични зависимости, които ги превръщат във функционалност на напълно чужд за националния ни характер - имитативен ценностен модел.
ОФ-то на подмяната (легендирано като "исторически компромис за народното благо") стяга нова отровна "сглобка", боравейки с най-хладните оръжия на инсинуацията и лицемерието, за да подсигури личното оцеляване на вождовете-плутократи.
Властта днес не произлиза от народа, а от егото на Борисов, Петков, Доган, Радев, Атанасов, Василев.
На крачка сме от авторитаризма и дистопията, погазено е разделението на властите, изборите са манипулирани, вихри се непозната от времето на комунизма цензура, машината за дискредитация на публични репутации работи на пълни обороти (в синхрон с похитената прокуратура), и то с единствената задача да стигматизира малцината критици на режима.
Живеем в бездарен ерзац на Кафка, Оруел и Бредбъри, а е толкова бездарен, защото - повтарям!, ни управляват безкнижници и илитерати, които не са чели Кафка, Оруел и Бредбъри и дори не разбират какво се опитвам да им кажа в момента...
