Един класически оксиморон вече е официален лозунг на Европейския Съюз и присъдружна колаборационистка България.
Това е извратената пропаганда на парадоксите, в която "нощта ражда из мъртва утроба..."
Мирът е антитеза на силата, отрицание на насилието - как да погасиш една война с друга война?!
Урсула, Кая, Мецола и Макрон, розовите женки на Сорос, са като супергероини от Хитлеровия Холивуд ("Триумф на волята"), а Росен Желязков, женката на Бойко и Делян, се кипри в миманса и подплясква. ("Съветите" в Брюксел не са никакви съвети, а вещерски сабати от северно-германската митология, които трябва да бъдат озвучавани с оперите на Вагнер)
Фактите: България вече е във формална опозиция на великите ядрени сили САЩ, Русия и Китай, на страната на загубилите, фалиралите и падналите, на страната на левичарските болни мозъци, които жадуват реванш, на страната на милитаризма.
Този филмов кошмар обаче ще ни излезе скъпо. "Мирът чрез сила" иска да конфискува личните ни спестявания, а после да запрати момчетата ни като пушечно месо на Източния фронт.
"Мирът чрез сила" е "живот през смъртта", апокалипсис на демагогията, ваксина-менте срещу изкуствено продуциран ковид. Продуцентите на ковида са същите като продуцентите на "Rearm Europe" и фантасмагорията "800 милиарда евро за превъоръжаване".
Мерц лъже като Гьобелс и ще свърши като него, предрича Дмитрий Медведев, визирайки бълнуванията на новия немски канцлер, че Русия ще нападне Европа.
Да, в тази симфония на лъжата гьобелсовият агитпроп е активиран за водеща идейна стратегия. "Мирът чрез сила" е мотивиран с предстояща агресия на Русия, с призрака на пожелателната война, която е жива само в главите на лунатиците от проваления "Колективен Запад".
Писна ми да припомням, че Русия никога не е нападала Европа, винаги е ставало тъкмо обратното и резултатът е бил все един и същ. А съдбата на Гьобелс и Наполен ще постигне карикатурните им джендър-реинкарнации.
Покрай тях, уви, изгаряме и ние, търпеливите консуматори на конюнктурни полуистини. Накрая народите винаги плащат сметката - дали под формата на колонизация, репарации, загуба на територии...
За загуба на суверенитет няма да говоря - в окупирана България суверенитетът отдавна е най-тежкият дефицит.
