България срещу България и срещу България.
След показната лекция на дуета Тръмп-Ванс пред Зеленски, в която те илюстрираха публично какво означава защита на националния интерес, а имено САЩ да не се включват в Трета световна война, очаквахме урокът да е научен от българските политици.
"Първата България" има ясна теза, изстреляна от министър-председателя скоростно и необмислено "Украйна, бъди смела и силна. Ние сме с теб!".
Украйна може да е все още смела, обаче не е силна и конкурентна на Великата сила Русия. И няма да стане по-силна чрез декларации, особено след отдръпването на САЩ от фронта. Освен всичко, Европейският съюз съвсем не е единен и няма как да каже твърдо и единодушно "Ние сме с теб, Украйна", защото ако се включи "пълноценно" и с армии, Брюксел може да заприлича на сутрешната пепел в камината. А и не само Брюксел.
Затова нашият министър-председател може да е доволен, че е подкрепил брюкселската позиция и това е чуто свише, но същевременно да е спокоен, че не е на първата линия на фронта и че съпругата му и двете дъщери са именно в България, а не в Украйна.
Ако се замисли по-задълбочено - без опорките на съветниците около него, със сигурност ще проумее че интересът на човечеството е мир, мир и мир, а не подкрепа до смъртта на последния жив украинец. Призовавам го, преосмисли думите си, български министър-председателю! Не призовавам трубадурите на войната, понеже няма да ме чуят, дежурейки постоянно по телевизиите на войната.
А "Ние сме с Америка, Русия и Китай!“ е тезата на "втората България". Тази теза е форма на разкрачен стоеж: САЩ въобще не харесват Китай, въпреки че пазаруват от него; Русия има две на ум, що се отнася до САЩ, и три на ум за Китай.
Китай е меката сила, която навън действа мъдро, последователно и настъпателно, без да ползва куршуми и снаряди. Забележителна глупост е да си едновременно със САЩ, Русия и Китай, понеже те нямат обща политическа линия, а и трите политически линии въобще не са успоредни. Даже, ако човек се замисли, хипотезите за мирно споразумение на трите страни съвсем не са еднакви, но нейсе.
"Третата България", към която се числя и аз, е онази, която мрази войните и военолюбците. И която внимателно и предпазливо наблюдава ситуацията, без да се съгласява с опорките на предните две Българии. Например, за "непредизвиканата война". НАТО съвсем не е носител на маслинови клонки и чисто бял гълъб на мира, въпреки че се кичи с етикета отбранителен; след обещанията пред Горбачов и Елцин, че няма да се разширява и на един инч на Изток, излъга с кеф, забравяйки поуките от Кубинската криза; обгражда Русия, създавайки екзистенциални заплахи; провежда учения на ръба на границата ѝ.
Другата опорка на "първата България" е, че войната е "пълномащабна". Ако войната беше пълномащабна, тя щеше да е приключила наистина за няколко дни или седмици – в световен мащаб. Диванните политици знаят какво означава ядрено оръжие, така че – слава Богу! – войната не е пълномащабна, иначе диваните им щяха да са се разпаднали на атоми.
Имам опасения, че голяма част от тези диванни политици и трубадури на войната по медиите са били солидно захранвани от онази институция, която сега е на прицела на Мъск.
"Втората България" също има неродолюбиви опорки - ако си честен български гражданин, що дириш у чужди порти?!
"Третата България", мълчаливата (за медиите), е за мир и дружба между народите. Да, не само за мир, но и за дружба – май сме забравили думите "приятелство" и "другар"?
"Третата България" не е никакъв друг "фил", освен "българофил" по ценности.
Но "българофил + хуманист", а не просто стрелец с празни приказки: "българският лев е най-стабилната валута", "няма да купуваме от чужди хипермаркети" и особено смехорията "българинът е природно интелигентен".
Три Българии, две ще станат излишни.
Проф. Боян ДУРАНКЕВ
