Равноприближеният до Борисов, Пеевски, Прокопиев и мафията сламен човечец благоволил да мъцне: "Ние сме с Украйна!"
И изцапал официалния профил на българския Министерски съвет с клишета, суфлирани от Брюксел, и с украинския парцал.
Ясно, че агонизира от страх, че ще бъде напъден като Зеленски, но все пак нужно е малко приличие.
Кои сме тия "ние", бре, розов тапет?
Аз, семейството ми, колегите, приятелите и последователите ми не сме с Украйна. Не и с пронацистка Украйна на Зеленски, която пощури човечеството.
Иначе еднакво ни боли за падналите в братоубийствената касапница славяни и от двете страни. Затова се молим за мир, за нищо друго. За разлика от "вас", които разпалвате войната и мечтаете да я превърнете в Трета световна.
Дори и сега, в един от най-критичните моменти от новата история, заемате страната на анихилацията и смъртно раненото, но съпротивляващо се зло.
Какво право има Желязков да говори в първо лице, множествено число? Понеже бил избран на законни и демократични избори?!
Че те изборите не бяха нито законни, нито демократични. Казва го Конституционният съд. Казват го и самите партии, които хем шизоидно жалят вота, хеч консумират облагите от властта.
Така че Росен Желязков не е министър-председател на България, няма право да артикулира волята на българския народ, не може да обсебва местоимението "ние".
Този човек е нещо като министър-председател на някаква втора украинска държава на лунатиците, камалистите и соросите, не на моята България.
Да говори персонално за себе си, за Борисов, Пеевски, Прокопиев, Тагаренко и Руми Бъчварова. Може да добави и синоптика Банов от студиото на Гала, плюс Ленче-Кремче. Тогава извадката на неговия дискурс ще е правдоподобна и представителна.
