Днес подкрепих протеста на “Възраждане”, както преди година подкрепих подписката за референдума за запазване на националната валута.
Подкрепих протеста, не защото, когато управляващите се откажат от българския лев, ще се повишат цените на стоките на българския пазар, не защото управляващите манипулират статистическите данни, лъжейки своите и европейските граждани за дълбоката криза, обхванала българската и европейска икономики, не защото за 2024 година Европейската централна банка е на загуба и българското присъединяване е свежата кръв, нужна на умиращата европейска финансова и икономическа олигархия, а защото отказът от националната парична единица е отказ от суверенитет и държавност.
Основната роля на националната банка и националната парична единица е ролята в управлението на националната икономика, ролята, която националната банка осъществява чрез увеличаване или намаляване на паричната маса, при инфлация или рецесия, чрез лихвените равнища на кредитите и депозитите.
За ЕЦБ тази роля е макро регулаторна, нейна грижа е европейската икономика, като цяло, а не периферната българската икономика, която е структурно неопределяща за ЕС. Кохезията на България в рамките на ЕС наподобява кохезията на Севрозападна България с останалите региони.
Икономическите процеси у нас се развиват с 2-3 годишна забава от процесите в централно европейските държави, а отказът от регулиране чрез националната парична политика ще задълбочава още повече икономическата криза, която ни е обхванала.
Истина е, че след влизането ни в ЕС, ставайки 27-ма страна на Съюза (критикуваха Живков, че искал да ни направи 16-та в другия Съюз), България загуби икономическата си идентичност, превърна се в донор на работна ръка за новите европейски “братя”, превърна се в колониална територия за ценните руди, в пазар за нискокачествените и оскъпени европейски стоки, в периферия, изолирана от европейските енергийни и транспортни трасета.
Радват се евролибералите на удобствата на разпадащия се Шенген, изтъквайки колко много сънародници отишли да учат, работят и живеят в ЕС, но премълчават, че значителна част от българските имигранти безвъзвратно напускат родината си и няма да се върнат у дома, а тяхното място ще заемат неславяни, неправославни, неквалифицирани и различни етническо-културни чужденци.
Радват се евролибералите, че българите били свободни да изберат къде да работят и живеят, но не отчитат загубата на семействата и държавата, отглеждайки своите деца от яслата, през детската градина, училището и висшето образование, подарявайки ги безвъзмездно, като квалифицирана работна ръка, на чужди икономики.
Изтъкват, че преди много малко българи оставали да живеят в страните на социалистическия лагер, след като се обучавали там, но не признават, че в рамките на СИВ имаше продуктово и технологично разделение, осигуряващо работни места на всички в родините, а българите бяхме 9 милиона.
Възмущават се евролибералите, че протестът днес завърши с червена боя върху Представителството на ЕС в София, но мълчат, че полицията отговори с употребата на сълзотворен газ и арести.
Аз пък одобрявам червената боя, защото свикнах да заливат с боя паметници и посолства, разбрах, че това било демократична практика за изразяване на несъгласие, ами добре, щом е така, така ще е.
Само така ЕС ще чуе, че болшинството български граждани не им искат Еврозоната, само скандал ще покаже, че не са верни твърденията, че целокупният български народ единен и сплотен като юмрук, сън не спи за да влезе в Еврозоната.
По новините Тома Биков твърди, че протестът не представлявал българския народ, въпреки, че от БНБ до Представителството на ЕС се проточи половинкилометрова верига, но темерутски премълчава с колко процента от българските избиратели ГЕРБ управлява в момента държавата.
Премълчава, че след като отказаха провеждането на референдум, не ни остава нищо друго, защото ги е страх от резултата, защото се изживяват като елит, за който “материала” е обект, а не субект на суверена.
Спорът не се реши с референдум, защото пак, както за ЕС и НАТО, не попитаха народа си за толкова важен национален въпрос, защото трябва да обяснят с думи прости плюсовете и рисковете, защото ни връщат към спомена за Народния съд, говорейки за Трибунал спрямо Путин, а те са извън нещата, чувстват се невинни.
Не, не е така, виновните рано или късно ще отговарят и май ще е скоро.
Пламен ПАВЛОВ
