На този колаж трябва да бъде и Христо Иванов, който номинира Деса Атанасова за КС и който държа пламенно слово в НС, в което защитаваше тази безобразна от правна и обществено-политическа гледна точна кандидатура.
Този човек отведе Атанасова в КС и сега е редно да държи ръката й по пътя към олтара на Европейска комисия за демокрация чрез право.
Заслужено място имат и Надежда Йорданова, Елисавета Белобрадова, Атанас Славов и компания, на които се полага да носят невидимия плащ на тази юридическа кралица. Разбира се, и Ивайло Мирчев, който днес няма да отправи питане до МС по какви критерии и защо на тайна процедура е избрана точно Атанасова да ни представлява пред Венецианската комисия.
Как да пита, когато той и неговите хора нацвъкаха Атанасова в КС, Главчев в СП, направиха Калин Стоянов шеф на ГДБОП, а след това и вътрешен министър, сложиха Чобанов в БНБ, а Росица Кирова на зам.-председателския пост на НС.
И бранеха имунитета на Борисов, когото ни представяха за евроатлантик, приемлив партньор и реформатор.
Пеевски път се беше променил към добро (по Лорер), а Сарафов се държеше прилично (по Атанас Славов).
Предателствата, които ПП-ДБ сториха към избирателите си, докато бяха във властта с Борисов и Пеевски, са непростими. Несъмнено те ще имат дългогодишен негативен ефект за обществото, надявам се поне да не е необратим.
Да видим дали поне правната общност (ако въобще има такава) отново ще замълчи, или ще излезе с някоя формална скопена декларация, която да приспи съвестта й, но която няма да породи никакъв ефект. Защото ефект имат само действията, и то системните, принципни действия, а не лозунгите.
Методи ЛАЛОВ, фейсбук
