Днес е важен ден. Надеждата се завръща, овластена.
Надежда за мирен живот, надежда за нормалност след години мракобесие и цензура. Надежда за човечност, за доминация на простите, изконни неща - като семейни ценности, род, родина, идентичност (етикирани за "ретроградие" от глобалистката пропаганда).
Надежда, че няма да ни броят за путинофили и русороби, ако слагаме България пред Украйна.
В идиотско време разделно живеем, нали? И пак чакаме да ни освободят отвън, и пак не чуваме Апостола и неговото "Който ни освободи, ще ни пороби!"
В некраткия си вече живот постоянно се лутах, подмамен от красиви миражи и красиви думи. Вярвам, и с вас е било така.
Горбачов, перестройката, СДС, илюзиите за повече свобода и демокрация в Европейския Съюз и НАТО, Новото време, новия ГЕРБ, новата Промяна/Подмяна...
Уморих се да бъда лъган. Тъй ли ще си иде цяло поколение?
Сега погледите ни са вперени в Тръмп, в обещанията за реванш на доброто. Реванш на мира над войната, на традиционното над джендъра.
Стига ми дори само това - Тръмп да приключи мръсотията с третия пол и прайдовете, "будната" култура, зомбирането на невинните детски мозъци и сърца. Няма по-голямо престъпление от посегателствата над децата ни.
А новото българско/проукраинско правителство вече даде заявка, че ще "пипа" именно там, на най-болното място: през съмнителни "програми" срещу домашното насилие в съдружие със зловещата Норвежка социална система; през "интеграция" на безпризорни малолетни в съдружие не с друг, а с британските власти, обвинени в закрила на педофилията...
В последно време стана наистина нетърпимо - мисля, че не само аз го усещам.
Либерал-сатанизмът, предрешен като единствен, екзистенциален, "евроатлантически" избор за отечеството ни, овладя институциите, медиите, съдебната система, просветата, обществения дискурс. Либерал-сатанизмът е тъждествен с милитаризма, с анилихацията на националните държави и националния дух.
Това е и заговор срещу християнските ценности, архетипа, срещу цивилизацията, каквато я познаваме и обичаме, срещу хуманността.
Ще успее ли Тръмп? Ще озапти ли износът на "цветни революции"? Ще пребори ли Дълбоката държава на Сорос? Ще спре ли отвратителната човекомелачка на Източния фронт?
Стискам му палци, дано пак не останем измамени, защото всеки следващ път боли повече.
Въпросът е да не останем само със стискането на палци, а да запретнем ръкави, да се вземем в ръце и да си върнем България, както ни завещаха Левски, Ботев и възрожденците. Пак има робство за събаряне. Тръмп едва ли ще ни спаси.
Докога ще търпим запряновци, тагаревци, зафировци, пасита-врагове на православието, ленчета-кремчета, гербери на хранилка в Брюксел, ренегати-социалисти, зулуси-чалгари, малоумни и продажни кикита, никита плюс бойкикита да грабят публичния ресурс и да поставят интересите на една чужда държава - Украйна, над българските национални интереси?
Ще предадем ли доброволно гордия български лев, ей така, лекомислено, без референдум? Ще оставим ли да ни въвлекат във война срещу Русия?
Знам, че подобни проповеди и призиви станаха досадни. Време е да свършим нещо реално, отвъд думите, да го свършим за себе си. Време е да спрем да зяпаме коленопреклонно чуждите инаугурации по телевизията. Слънцето не изгрява зад Океана, а от Изток, от Черно море, а България е над всичко и всички.
