Даниел Митов извървя труден път - от Къдравата Сю до Румяна Бъчварова в панталон.
Сега става вътрешен министър и това учудва дори собствената му партия.
Обяснението е, че ставал за "много ресори".
Не ви ли звучи познато? Има век, откакто Ст. Л. Костов написа същото през устата на Големанов.
"Хубаво е да си министър, дявол да го вземе... Партията ни може да остане без членове, но не и без кандидати на министри. Аз лично всеки пост бих поел, не ме плаши работата мене".
Големанов взима ту просвещението, ту земеделието, ту търговията, но е съгласен и на вътрешните работи. Готов е на всичко, защото и той - като Митов, е "дялан камък".
Дупки попълваме всякакви. Без значение дали сме компетентни, стига да има "квота". На власт са не можещите и знаещите, а заслужилите.
Заслугите на новия вътрешен министър се изчерпват с близостта му до Антъни Блинкен и Демократическата партия на САЩ. Той е антитръмпист. Борисов, като не получи покана за инаугурацията на Тръмп, реши да заложи на стария господар, или поне да му намигне.
Митов е живият мост между уж променения Борисов и ангажиментите му към камалистите и Сорос. Митов е "министър за всеки случай", да се подсигурим.
Жалко само за горката българска полиция, която ще трябва да преглътне поредния експеримент на върха си. Поредната некомпетентност, имам предвид.
Споменът за друга политожолка - Румяна Бъчварова от кръга "Капитал", е още пресен в системата. Говоря за спомена, че разплака майката на системата, а после Младен Маринов и Христо Терзийски трябваше дълго да "почистват".
Вие да сте чули нещо за идеите на Митов как ще бори престъпността, хаха...
Къдравата Сю не е изключение, а типология.
Типология за мотивите, с които Борисов реди изпълнителната (а и парламентарна) власт - сбирток от различни лобита, да е добре с всички, волунтаризъм. Понякога и екзотика - да стреснем публиката с "нестандартни ходове". Професионализмът е без никакво значение, важното е далаверата да върви. Правителството е проекция от личното его и личния интерес, като във всяка плутокрация.
Поне обаче да бе застанал отпред с лицето си, да бе спрял да се крие зад сламени човеци. Нямаше ли да е по-честно?
