Навръх Нова година Радев в словото си (което не мога да си причиня) заговорил за "заедност".
"Заедност по пътя отвъд политическата немощ?!"
Дрън-дрън-ярина.
Радев звучи като Доган и неговия "морфичен резонанс". Изживява се като Доган, което е пагубно. Вероятно Пеевски неслучайно враждува и с двамата, приема ги за един човек.
Вместо да отрони нещо просто, по човешки, с топлота - за семейството, за децата, за любовта към родината, той маниерничи и го усуква с нищо незначещи клишета, колкото да демонстрира мъдрост.
Мъдрост, но абстрактна. Да кажеш нещо, за да не кажеш нищо.
Да де, но Доган все пак бе философ, съзнаваше смисъла на думите и успяваше да начертае контекст.
Докато Радев...и аз не знам какъв точно е, освен очевидното - че е позьор.
Заедност?! Това е някаква либерастка мантра, вербална претенция, която замества благозвучното "съединение". А българските политици се плашат от плоклетото "съединение" - неслучайно махнаха парламента от сградата, на чиято фасада е изписано "Съединението прави силата".
Изобщо мълчанието на държавния глава се превръща в хронифицирана диагноза. Или е смъртно уплашен, или е виртуозен йезуит. Еднакво нечестно е - главно спрямо наивниците, които го припознават като поредния месия.
Присъединете се към нашия канал в Телеграм за още актуални новини!
Следвайте ни в Twitter за още новини и актуализации!
