По-тъпо от сглобка 2.0 е сглобка 2.0 без Борисов премиер, а с някоя Габриелка или "Ники иска да пътува".
Освен от корупцията, народът е отвратен най-много от бутафорията и лицемерието. От сламените хора за премиери, от главчевщината. Тя вече е нарицателно.
Бойко Борисов, като лидер на партията, спечелила изборите, да си понесе кръста и да стане министър-председател. Не е ли това парламентарната демокрация, или евроатлантизмът повелява нещо друго?
Медиите от неолибералния тренд вече лансират "компромисни", "равноотдалечени" фигури, тоест, поредния фасаден слугинаж. На някои много им се иска този път да не е слуга, а слугиня - вероятно звучи политкоректно и екзотично. Виждам тук-там да се въртят и конкретни имена - Деница Сачева, Надежда Нейнски...
Деница Сачева е все едно да ни управлява Националния демократически институт на САЩ или Галя от посолството. Чрез обаждане до Сачева, например, Галя уволни Вежди Рашидов като депутат и шеф на парламентарната комисия по културата.
Надежда Нейнски пък е такава карикатура, че чак е неудобно да коментираш. Мнозина вероятно се чудят и коя е тая "Нейнски", затова се налага да поясним, че е става дума за "Хубавото Наде" - Лена Бориславова на Костовото СДС, весталката на разбойническата приватизация и ранния стадий на колониализма.
Айде да не съживяваме вампири, и без това е пълно околовръст.
И мъж да е - примерно дежурният страдалец Росен Желязков (който пълни дупки всякакви, дялан камък, Големанов), ще е еднакво нечестно и мимолетно. Няколко месеца агония - до пролетта, до лятото, до следващата година, до поредното изпокарване на кукловодите, до назначението на нов американски посланик, до края на войната в Украйна.
Томислав Дончев, Даниел Митов, Росен Плевнелиев, Христо Иванов...това е все "Капитал", който пие мазно кафе в скута на Пеевски; това е водевилния десант на "Росенец"; това е омертата на привидно враждуващата помежду си олигархия; това е дюшеш за Румен Радев, това е антивласт в един радикално променящ се свят, в който нямаме място без разпознаваеми по света лидери и национална доктрина.
Прокси премиер, прокси кабинет, дългова задлъжнялост, галопираща инфлация, дори бюджет за догодина нямаме, но иначе партокрацията се тупа в гърдите, че от 2026 г. ще налага еврото! Без да попита гражданите, взломявайки референдума.
Не, бе, няма как да продължава така, някой трябва да поеме отговорност с името, лицето и биографията си.
Борисов е три пъти премиер, вече е в учебниците по история и, заедно със Симеон Сакскобургготски и донякъде Радев, е единственият различим на международната сцена български политик.
Орбан идва в София и се среща с Борисов. Знакът е ясен, защото Орбан не представлява просто себе си, той е човекът на Тръмп в Европа. По законите на индукцията новата власт във Вашингтон намига на Борисов.
ДБ на Прокопиев и БСП на Пеевски може би не искат Борисов за премиер в сглобка 2.0, главчевщината им е по-удобна за контрол. Или безличната "равноотдалеченост" на Нейнски. С две думи, Любен-Беровщината, която роди мутрите и групировките, "времето на безвремието".
Въпросът е докога общественият живот ще битува в координатната система "Капитал" - Сараи, плюс партийните им креатури.
Борисов да се стяга и този път да прояви характер. Или премиер, или избори. (Да пипне поне Изборния кодекс и да позволи да се гласува мажоритарно...)
Аз, уви, не виждам добро за България и при двата варианта. Дефектът е системен - в партийния естаблишмънт, но това се рути не с избори, а с революция и преучредяване на държавата.
Все пак ще спестим едни 100 милиона лв. за нов вот. В България единствената тема, по която има консенсус, са парите.
Алиенираното население очевидно все още харесва живота си, мимикрира, отказва да се радикализира, възпроизвежда с гласа си все същото статукво. Псува предимно из социалките. Личното оцеляване, олинклузивът на Халкидики, изплащането на кредитите са му далеч по-важни от бъднините на отечеството.
Присъединете се към нашия канал в Телеграм за още актуални новини!
Следвайте ни в Twitter за още новини и актуализации!
